На 13 януари 1878 г. в Чирпан се ражда Пейо Яворов – един от най-чувствените български поети на 20 век.
Едва ли има българин, който да не може да цитира поне едно негово стихотворение. Талантът му надминава времето си и е обект на спорове и противоречия.
Певецът на любовта, който така и не намира щастието, живее живот, достоен за филм. А може би такъв трябва да е животът на един велик творец.
По нищо не е изглеждало, че роденото дребно и болнаво дете, ще има бляскаво бъдеще на поет, който ще промени завинаги българската литература. Всички го отписали от живота, но бебето оцеляло. Може би защото три дни след раждането му, в Чирпан дошли казаците и освободили града. Свободата дошла и нейният ритъм сякаш събудил сърцето на това дете. И така до сетния му дъх - безрезервно отдаден и кръвно свързан с родната земя и нейните хора.
За съвременниците си Яворов е противоречив, сложен, дори загадъчен певец на драматичните революционни стихове, но и на чувствената любовна лирика. Животът му сякаш напомня антична трагедия. Наричат го „поет на нощта“ и „певец на страданието“. Боготворен от мнозина, разбиран от малцина и признат от всички, Яворов и до днес е предизвикателство за поколенията. Той е този, който слага отпечатък върху времето и във времето.
За нас, днешните наследници, Яворов е един от най-талантливите родни поети. Всеки негов стих ни докосва, всяка негова творба се запечатва в съзнанието ни и ни кара да искаме да четем още и още от творчеството му.
Поклон пред неговото дело!
Стиховете на знаменития български поет, патрон на училището, зазвучаха днес във всяка класна стая, защото потомците помнят и тачат.
